Под бели преспи чудото ми спи -
надежда плаха за цветя и птици.
Все някога от лъч ще се стопи
тъгата снежна в моите зеници.
И в пролетно наболата трева
мечтите ми ще бъдат минзухари.
Крила разперил в модра синева -
копнежът-щъркел весело ще шари.
Ще се открия в поглед на дете.
От бистър ручей дъх ще си налея.
А чудото - решило да расте,
ще ме накара дълго да се смея. ...