14 авг. 2009 г., 21:12

Чудото на Богородица

1.4K 0 4

ЧУДОТО НА БОГОРОДИЦА

 

Чудото на Богородица.

Миряните.

Задушно е.

Погледите - вперени,

души - изгубени...

Намерени?...

 

А Тя мълчи.

Не танцува и не свети,

както всеки път

на своето Успение.

 

Защо мълчание?

Присъда ли?

Обида?

Тъга?...

 

Защо не трепва Богородица?

 

Омаяна от чакане, на тълпата

стори й се, че се случва...

Чудо…

А Богородица, със тъжните очи,

плаче.

И мълчи,

мълчи.

 

Мълчи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Албена Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубав стих!поздрав!
  • За - Чудесата!
    Поздрав с обич!
  • Стихотворението разказва за Арбанашката чудотворна св. Богородица- Триручица. Всяка год на 14- ти срещу 15- ти август, когато настъпва Успение Богородично чудотворната икона дава знак, трака и сияе. Това е нащо като благословия. Стихотворението го написах по истински случай миналата година по това време, защото установих, че никой от там рисъстващи миляни не е видял Чудото, че всички които попитах не бяха сигурни видяли ли са нещо лил не са. Стихотворението разказва че заблудата на човещкия ум блокирва божественото зрение и слух у човека
  • Силен стих!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...