14 авг. 2009 г., 21:12

Чудото на Богородица

1.4K 0 4

ЧУДОТО НА БОГОРОДИЦА

 

Чудото на Богородица.

Миряните.

Задушно е.

Погледите - вперени,

души - изгубени...

Намерени?...

 

А Тя мълчи.

Не танцува и не свети,

както всеки път

на своето Успение.

 

Защо мълчание?

Присъда ли?

Обида?

Тъга?...

 

Защо не трепва Богородица?

 

Омаяна от чакане, на тълпата

стори й се, че се случва...

Чудо…

А Богородица, със тъжните очи,

плаче.

И мълчи,

мълчи.

 

Мълчи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Албена Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубав стих!поздрав!
  • За - Чудесата!
    Поздрав с обич!
  • Стихотворението разказва за Арбанашката чудотворна св. Богородица- Триручица. Всяка год на 14- ти срещу 15- ти август, когато настъпва Успение Богородично чудотворната икона дава знак, трака и сияе. Това е нащо като благословия. Стихотворението го написах по истински случай миналата година по това време, защото установих, че никой от там рисъстващи миляни не е видял Чудото, че всички които попитах не бяха сигурни видяли ли са нещо лил не са. Стихотворението разказва че заблудата на човещкия ум блокирва божественото зрение и слух у човека
  • Силен стих!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...