14.08.2009 г., 21:12 ч.
Чудото на Богородица
ЧУДОТО НА БОГОРОДИЦА
Чудото на Богородица.
Миряните.
Задушно е.
Погледите - вперени,
души - изгубени...
Намерени?...
А Тя мълчи.
Не танцува и не свети,
както всеки път
на своето Успение.
Защо мълчание?
Присъда ли?
Обида?
Тъга?...
Защо не трепва Богородица?
Омаяна от чакане, на тълпата
стори й се, че се случва...
Чудо…
А Богородица, със тъжните очи,
плаче.
И мълчи,
мълчи.
Мълчи...
© Албена Стефанова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Хубав стих!поздрав!
-
За - Чудесата!
Поздрав с обич! -
Стихотворението разказва за Арбанашката чудотворна св. Богородица- Триручица. Всяка год на 14- ти срещу 15- ти август, когато настъпва Успение Богородично чудотворната икона дава знак, трака и сияе. Това е нащо като благословия. Стихотворението го написах по истински случай миналата година по това време, защото установих, че никой от там рисъстващи миляни не е видял Чудото, че всички които попитах не бяха сигурни видяли ли са нещо лил не са. Стихотворението разказва че заблудата на човещкия ум блокирва божественото зрение и слух у човека
-
Силен стих!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
