14.08.2009 г., 21:12

Чудото на Богородица

1.4K 0 4

ЧУДОТО НА БОГОРОДИЦА

 

Чудото на Богородица.

Миряните.

Задушно е.

Погледите - вперени,

души - изгубени...

Намерени?...

 

А Тя мълчи.

Не танцува и не свети,

както всеки път

на своето Успение.

 

Защо мълчание?

Присъда ли?

Обида?

Тъга?...

 

Защо не трепва Богородица?

 

Омаяна от чакане, на тълпата

стори й се, че се случва...

Чудо…

А Богородица, със тъжните очи,

плаче.

И мълчи,

мълчи.

 

Мълчи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубав стих!поздрав!
  • За - Чудесата!
    Поздрав с обич!
  • Стихотворението разказва за Арбанашката чудотворна св. Богородица- Триручица. Всяка год на 14- ти срещу 15- ти август, когато настъпва Успение Богородично чудотворната икона дава знак, трака и сияе. Това е нащо като благословия. Стихотворението го написах по истински случай миналата година по това време, защото установих, че никой от там рисъстващи миляни не е видял Чудото, че всички които попитах не бяха сигурни видяли ли са нещо лил не са. Стихотворението разказва че заблудата на човещкия ум блокирва божественото зрение и слух у човека
  • Силен стих!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....