alistef (Албена Стефанова) alistef (Албена Стефанова)
2 177
14.08.2009 г., 21:12

Чудото на Богородица

1.4K 0 4

ЧУДОТО НА БОГОРОДИЦА

 

Чудото на Богородица.

Миряните.

Задушно е.

Погледите - вперени,

души - изгубени...

Намерени?...

 

А Тя мълчи.

Не танцува и не свети,

както всеки път

на своето Успение.

 

Защо мълчание?

Присъда ли?

Обида?

Тъга?...

 

Защо не трепва Богородица?

 

Омаяна от чакане, на тълпата

стори й се, че се случва...

Чудо…

А Богородица, със тъжните очи,

плаче.

И мълчи,

мълчи.

 

Мълчи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Стефанова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • Маргарита (Маргарита Георгиева)
    Маргарита (Маргарита Георгиева)
    Хубав стих!поздрав!
  • Karaman (Сириус Надежда)
    Karaman (Сириус Надежда)
    За - Чудесата!
    Поздрав с обич!
  • alistef (Албена Стефанова)
    alistef (Албена Стефанова)
    Стихотворението разказва за Арбанашката чудотворна св. Богородица- Триручица. Всяка год на 14- ти срещу 15- ти август, когато настъпва Успение Богородично чудотворната икона дава знак, трака и сияе. Това е нащо като благословия. Стихотворението го написах по истински случай миналата година по това време, защото установих, че никой от там рисъстващи миляни не е видял Чудото, че всички които попитах не бяха сигурни видяли ли са нещо лил не са. Стихотворението разказва че заблудата на човещкия ум блокирва божественото зрение и слух у човека
  • ВаняИ (Ваня Иванова)
    ВаняИ (Ваня Иванова)
    Силен стих!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0