26 дек. 2019 г., 08:16

Чудото на четвъртият ден

1K 0 0

Лъжливо име

Това съм аз - чудото!

Весели празници!

 


Ветровете на зимата дойдоха без да питат,

прегръщайки със студените си ръце моето тяло;

преминавайки границата на моята земя.

Не попитаха. Разрешение също не искаха.

Първите минути, усещаха се като цели дни,

сякаш минали са няколко пълни луни;

а минал беше само миг: няколко премигвания достатъчни бяха

за очите да замръзнат; да се превърнат в ледени висулки

 от снежните бури; горките.

Милите ми очи виждащи собствените си принудени замръзнали сълзи.

От радост ли, от тъга ли плачеха - никой не разбра.

Погледа ми не виждаше надалече, нито на метри,

камо ли на сантиментри.

 

"Снежна вихрушка беше тя." - в ума ми спомен неясен изплува.

Няколко секунди след това тялото ми застина. Паднах върху леда.

А под мен - езера; и изведнъж всичко наоколо като че ли утихна.

Появи се снежна гъста мъгла и нищичко не можех да видя.

Не се чуваше до болка познатият глас,

нито познатата кукувича песен,

нито стъпките на кошути и елени,

ни вълчешкия език;

земята ми бе потънала в мраз.

Не след дълго и аз, попаднах в капана...

 

Не беше сън.

Нито песен.

В сънищата ми винаги е есен.

Каква глупачка съм била - да тръгна саминка; 

трябваше да взема с мен поне дваминка

ала пуста глава - така се и не научих,

не взех от нея примера, в ръкава си да сложа няколко ледени камшика...

 

 

 

Следва продължение.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чалъкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...