Dec 26, 2019, 8:16 AM

Чудото на четвъртият ден

1K 0 0

Лъжливо име

Това съм аз - чудото!

Весели празници!

 


Ветровете на зимата дойдоха без да питат,

прегръщайки със студените си ръце моето тяло;

преминавайки границата на моята земя.

Не попитаха. Разрешение също не искаха.

Първите минути, усещаха се като цели дни,

сякаш минали са няколко пълни луни;

а минал беше само миг: няколко премигвания достатъчни бяха

за очите да замръзнат; да се превърнат в ледени висулки

 от снежните бури; горките.

Милите ми очи виждащи собствените си принудени замръзнали сълзи.

От радост ли, от тъга ли плачеха - никой не разбра.

Погледа ми не виждаше надалече, нито на метри,

камо ли на сантиментри.

 

"Снежна вихрушка беше тя." - в ума ми спомен неясен изплува.

Няколко секунди след това тялото ми застина. Паднах върху леда.

А под мен - езера; и изведнъж всичко наоколо като че ли утихна.

Появи се снежна гъста мъгла и нищичко не можех да видя.

Не се чуваше до болка познатият глас,

нито познатата кукувича песен,

нито стъпките на кошути и елени,

ни вълчешкия език;

земята ми бе потънала в мраз.

Не след дълго и аз, попаднах в капана...

 

Не беше сън.

Нито песен.

В сънищата ми винаги е есен.

Каква глупачка съм била - да тръгна саминка; 

трябваше да взема с мен поне дваминка

ала пуста глава - така се и не научих,

не взех от нея примера, в ръкава си да сложа няколко ледени камшика...

 

 

 

Следва продължение.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чалъкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...