22 сент. 2008 г., 17:35  

Циганка

1.1K 0 22

ЦИГАНКА

 

Запретнала съм високо полите

и боса в душата ти газя.

С лудо биле закичих косите

и огън в очите разжарих.

 

Разголила съм си гърдите,

огърлици от грях им нанизах.

Сто луни в зениците си запалих

и по цигански те замамих.

 

От тежък стих отвара запарих -

думи като камшици писнаха.

Изгорих до една всички истини

и на клада смеха си запалих.

 

Грешни мисли край мен галопират,

страст гори във очите ми.

Ах, да можех за миг да докосна

топлината на твоите длани.  

 

Весела ЙОСИФОВА

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....