22.09.2008 г., 17:35  

Циганка

1.1K 0 22

ЦИГАНКА

 

Запретнала съм високо полите

и боса в душата ти газя.

С лудо биле закичих косите

и огън в очите разжарих.

 

Разголила съм си гърдите,

огърлици от грях им нанизах.

Сто луни в зениците си запалих

и по цигански те замамих.

 

От тежък стих отвара запарих -

думи като камшици писнаха.

Изгорих до една всички истини

и на клада смеха си запалих.

 

Грешни мисли край мен галопират,

страст гори във очите ми.

Ах, да можех за миг да докосна

топлината на твоите длани.  

 

Весела ЙОСИФОВА

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...