ИнаКалина
528 11545
20 дек. 2024 г., 19:27

Цигулката на вятъра 

  Поэзия
131 5 11

Снежни друмите светят, нощем стъпките бдят,

трупат време за полет, тишината зазиждат,

от гнездото ти, ветре, от мъгла правих свят,

от „здравей“ се научих да казвам „довиждане“.

 

Дъждовете не слушах и къде ли не бях:

и в уста на човек, и в сърцето на звяра.

Пих от слънцето суша, от очи – необят,

всеки има си свойта Мария и вяра...

 

... Обърни ми качулката, за да знам, че си жив,

не намирам цигулката, ветре, къде е?!

Още път нося, чу ли ме... и за мен се вържи,

щом луна пълноока от ноти прелее.

 

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ми тая Мария коя да е, ку не съм аз?! 😛
  • "Пих от слънцето суша, от очи – необят,
    всеки има си свойта Мария и вяра..."

    Чух цигулката...
  • Благодаря, Мине. Благодаря, Вили - животът е песен, всички ноти са написани, всеки трябва да открие своите ноти и да - трябва си щипка дързост и доза безумие. Благодаря, Таня - нека!
  • Нека все така луната ти да прелива от ноти, Краси!
  • Човека е като цигулка и звуците, които живота открива са един от друг по красиви и дръзки.
    Желание за живот намерих в стиха ти , Краси!
  • Този вятър как разлюля душата ми, Краси. Сякаш дочух цигулката му и най нежната мелодия!
  • Благодаря ви за думите!...Фьонче, как се откри, не знам
  • Аплодисменти.
    Поздравявам те.
  • Имаш образи, които оживяват. Стъпките, които зазиждат тишината в снега (поне според моя прочит.) Животът в сърцето на звяра.
    Бе целият стих е много силен! (Ми то къф да бъде, след като и аз съм там. 😛)
  • Прекрасен стих!
  • Да можеше цял живот само пролетен да духа...
Предложения
: ??:??