20.12.2024 г., 19:27

Цигулката на вятъра

629 8 17

Снежни друмите светят, нощем стъпките бдят,

трупат време за полет, тишината зазиждат,

от гнездото ти, ветре, от мъгла правих свят,

от „здравей“ се научих да казвам „довиждане“.

 

Дъждовете не слушах и къде ли не бях:

и в уста на човек, и в сърцето на звяра.

Пих от слънцето суша, от очи – необят,

всеки има си свойта Мария и вяра...

 

... Обърни ми качулката, за да знам, че си жив,

не намирам цигулката, ветре, къде е?!

Още път нося, чу ли ме... и за мен се вържи,

щом луна пълноока от ноти прелее.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Чакърова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...