Cветците до един са ни с рога
Дори сами не помним откога
се храним с плът, отравяме земята,
молитвата отдавна не е свята,
светците до един са ни с рога.
И роби сме на вещи, и пари,
на кухо дрънкат разни идеали,
не сме убили, лъгали и крали,
но как това ни прави по-добри?
И родовата памет е мираж,
сред кръв и смърт светът ни коленичи
и лъже дявол, че светът е ничий,
кога ще осъзнаем, че е наш?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
