Цвете
479
0
0
Имах си в живота цвете,
слънце, що за мен сияеше,
що озари с лъчи поета,
по-красива от нея нямаше.
Ангел беше тя, добра,
нежна, чудесна теменуга,
но колко мъка се събра,
колко болка и тъга.
Носталгия ме потиска,
че любимата е далече,
а толкова душа я иска,
тъй силно ме привлече.
Наближава пролетта,
цветята цъфтят тогава,
ще се смили ли света,
или самотата продължава!?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Все права защищены
