Цвете
477
0
0
Имах си в живота цвете,
слънце, що за мен сияеше,
що озари с лъчи поета,
по-красива от нея нямаше.
Ангел беше тя, добра,
нежна, чудесна теменуга,
но колко мъка се събра,
колко болка и тъга.
Носталгия ме потиска,
че любимата е далече,
а толкова душа я иска,
тъй силно ме привлече.
Наближава пролетта,
цветята цъфтят тогава,
ще се смили ли света,
или самотата продължава!?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Всички права запазени
