Цвете

Имах си в живота цвете,

слънце, що за мен сияеше,

що озари с лъчи поета,

по-красива от нея нямаше.

Ангел беше тя, добра,

нежна, чудесна теменуга,

но колко мъка се събра,

колко болка и тъга.

Носталгия ме потиска,

че любимата е далече,

а толкова душа я иска,

тъй силно ме привлече.

Наближава пролетта,

цветята цъфтят тогава,

ще се смили ли света,

или самотата продължава!?