Безброй цветя, ухаещи прекрасно,
Едни на свежест, други на роса,
И цвят избираш, скършваш стъбълцето,
Преплиташ с него своята съдба.
Недей да търсиш друго,
дори и пъстроцветно.
Недей да вдъхваш чужда красота.
Избрал си свойто, пробол си му сърцето.
Ненужни тебе са безкрайните поля.
© Михаела Попова Все права защищены