30 мая 2008 г., 15:16

Цветен химикал

915 0 3

                       Цветен химикал

Кой пише  с цветен химикал по моята душа,

не знае, че после не мога да изтрия?

Следата, останала игрива, цветна, сияе

в мен, като мъничка светулка проблясва.

Защо ли пишеш с цветен химикал?

В душата ми такъв ли мрак е черен,

та само цветното проблясва изведнъж.

Дали да може по-лесно да ме видиш!?

Напиши ми, моля те, усмивки много -

искам да ми греят и да светят!

Напиши ми мъничко любов и болка,

дори от болка се нуждая все пак.

Не искам да се крия вече в мрак!

Пусни ми малко цветна светлина.

Ще бъде весела моята душа,

ще се усмихва, ще танцува пак.

Пиши ми  с цветното мастило, давай,

не се страхувай, не боли, щастлива съм,

че има някой за мен да напише рай,

че може да е наяве, а не да бъде само сън.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Поли Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...