30 мая 2008 г., 15:16

Цветен химикал

918 0 3

                       Цветен химикал

Кой пише  с цветен химикал по моята душа,

не знае, че после не мога да изтрия?

Следата, останала игрива, цветна, сияе

в мен, като мъничка светулка проблясва.

Защо ли пишеш с цветен химикал?

В душата ми такъв ли мрак е черен,

та само цветното проблясва изведнъж.

Дали да може по-лесно да ме видиш!?

Напиши ми, моля те, усмивки много -

искам да ми греят и да светят!

Напиши ми мъничко любов и болка,

дори от болка се нуждая все пак.

Не искам да се крия вече в мрак!

Пусни ми малко цветна светлина.

Ще бъде весела моята душа,

ще се усмихва, ще танцува пак.

Пиши ми  с цветното мастило, давай,

не се страхувай, не боли, щастлива съм,

че има някой за мен да напише рай,

че може да е наяве, а не да бъде само сън.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Поли Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...