Цветен химикал
Цветен химикал
Кой пише с цветен химикал по моята душа,
не знае, че после не мога да изтрия?
Следата, останала игрива, цветна, сияе
в мен, като мъничка светулка проблясва.
Защо ли пишеш с цветен химикал?
В душата ми такъв ли мрак е черен,
та само цветното проблясва изведнъж.
Дали да може по-лесно да ме видиш!?
Напиши ми, моля те, усмивки много -
искам да ми греят и да светят!
Напиши ми мъничко любов и болка,
дори от болка се нуждая все пак.
Не искам да се крия вече в мрак!
Пусни ми малко цветна светлина.
Ще бъде весела моята душа,
ще се усмихва, ще танцува пак.
Пиши ми с цветното мастило, давай,
не се страхувай, не боли, щастлива съм,
че има някой за мен да напише рай,
че може да е наяве, а не да бъде само сън.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Поли Тодорова Всички права запазени
