May 30, 2008, 3:16 PM

Цветен химикал 

  Poetry » Other
644 0 3

                       Цветен химикал

Кой пише  с цветен химикал по моята душа,

не знае, че после не мога да изтрия?

Следата, останала игрива, цветна, сияе

в мен, като мъничка светулка проблясва.

Защо ли пишеш с цветен химикал?

В душата ми такъв ли мрак е черен,

та само цветното проблясва изведнъж.

Дали да може по-лесно да ме видиш!?

Напиши ми, моля те, усмивки много -

искам да ми греят и да светят!

Напиши ми мъничко любов и болка,

дори от болка се нуждая все пак.

Не искам да се крия вече в мрак!

Пусни ми малко цветна светлина.

Ще бъде весела моята душа,

ще се усмихва, ще танцува пак.

Пиши ми  с цветното мастило, давай,

не се страхувай, не боли, щастлива съм,

че има някой за мен да напише рай,

че може да е наяве, а не да бъде само сън.

© Поли Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??