29 нояб. 2011 г., 12:37

Цветове

1K 0 4

Любимия ти цвят ужасно ми отива.

Сънуваш ме небрежна. Попиваш ме красива.

Искаш да ме помниш – топла и безмълвна,

докато в сърцето ти светове покълват.

 

И не вярваш на очите си,  пустинно ожаднели,

как след бурите, по чудо тези багри оцелели,

днес, притихнали щастливи в топлата ми дреха,

ме превръщат в безпричинната ти есенна утеха.

 

Искам да си легна. Да не мигна цяла нощ,

докато разпука се в червено слънчевият кош.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитрия Чакова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....