29 нояб. 2011 г., 12:37

Цветове

1K 0 4

Любимия ти цвят ужасно ми отива.

Сънуваш ме небрежна. Попиваш ме красива.

Искаш да ме помниш – топла и безмълвна,

докато в сърцето ти светове покълват.

 

И не вярваш на очите си,  пустинно ожаднели,

как след бурите, по чудо тези багри оцелели,

днес, притихнали щастливи в топлата ми дреха,

ме превръщат в безпричинната ти есенна утеха.

 

Искам да си легна. Да не мигна цяла нощ,

докато разпука се в червено слънчевият кош.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитрия Чакова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...