Nov 29, 2011, 12:37 PM

Цветове 

  Poetry » Love
756 0 4

Любимия ти цвят ужасно ми отива.

Сънуваш ме небрежна. Попиваш ме красива.

Искаш да ме помниш – топла и безмълвна,

докато в сърцето ти светове покълват.

 

И не вярваш на очите си,  пустинно ожаднели,

как след бурите, по чудо тези багри оцелели,

днес, притихнали щастливи в топлата ми дреха,

ме превръщат в безпричинната ти есенна утеха.

 

Искам да си легна. Да не мигна цяла нощ,

докато разпука се в червено слънчевият кош.

 

© Димитрия Чакова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??