Patrizzia (Надежда Ангелова)
2044 18072
Dec 22, 2020, 11:55 AM

Cветове – от пламък 

  Poetry » Phylosophy
1379 10 29

От люлка още камъни събирам
и църква вдигам, за души различни.
Такава съм – в калъп не се побирам
и даже остарявам неприлично.

Рисуват на челото ми мишени,
но винаги в гърба ми се забиват –
стрелите и в ината ми строшени,
звезди са... И безкрайно ми отиват.

Стихът ми саможиво, безутешно –
ту клетва е, магия и молитва,
с трамплинът крив – аршинът ви за грешно,
през призмата на мъдростта опитва,

да види, но уви! съм късогледа,
сам Бог изглежда гледката спести ми.
Под всяка своя мъничка победа,
подписвам се с рожденото си име.

С което този свят студен ме кръсти.
Пази ме, Боже, мой! – от пустослови.
Не ме отравя чувството за мъст и,
ще изкова крилете – от окови.

Ще кривна от утъпканите друми,
в копривата, от драки изподрана,
над купчина от камъни и думи,
ще литна някой ден. И ще остана...

Но днес, дари ми силата, потребна -
да си създавам светове – от пламък.
От извора в душата, стих да гребна,
за всеки, Боже! – хвърлил тежък камък.

 

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

The work is a contestant:

Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея »

2 Position

Свързани произведения
Светове от пламък
Синьо.цвете (Мая Нарлиева) Синьо.цвете
Audio reads » Reading - poetry
От люлка още камъни събирам
и църква вдигам, за души различни.
Такава съм – в калъп не се побирам
и даже остарявам неприлично.
Рисуват на челото ми мишени, ...
  3619  12  13 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??