22 февр. 2008 г., 22:10

Цветя

1.4K 0 3

Бях една сълза, отронена от бисер.

Някога събуждах се в цветя до мен.

Не от някого, но просто в чистотата

на един прекрасен ден, очакващ ме с копнеж.

 

Бях и океан от сълзи в самота.

Напоен от болка, тягостна и  остра.

Бях покорна, но една следа прероди се

и ме върна в спомени, сътворени с обич и цветя.

 

Искам там понякога да се завръщам.

Пристан искам, да е той далеч от тук и от сега.

Не намирам сили някому отново да се вричам.

Искам чистота на ухаещи цветя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Криста Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • чисто ми е...ухае на цветя...
    красив и вълнуващ стих!
    с обич, мила Татяна.
  • Прекрасен стих!Накара ме да се усмихна!Поздрав!Много ми хареса!
  • Това стихотворение ухаесвежо нацветя! Беше ми приятно да го прочета.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...