Бях една сълза, отронена от бисер.
Някога събуждах се в цветя до мен.
Не от някого, но просто в чистотата
на един прекрасен ден, очакващ ме с копнеж.
Бях и океан от сълзи в самота.
Напоен от болка, тягостна и остра.
Бях покорна, но една следа прероди се
и ме върна в спомени, сътворени с обич и цветя.
Искам там понякога да се завръщам.
Пристан искам, да е той далеч от тук и от сега.
Не намирам сили някому отново да се вричам.
Искам чистота на ухаещи цветя.
© Криста All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
