Бях една сълза, отронена от бисер.
Някога събуждах се в цветя до мен.
Не от някого, но просто в чистотата
на един прекрасен ден, очакващ ме с копнеж.
Бях и океан от сълзи в самота.
Напоен от болка, тягостна и остра.
Бях покорна, но една следа прероди се
и ме върна в спомени, сътворени с обич и цветя.
Искам там понякога да се завръщам.
Пристан искам, да е той далеч от тук и от сега.
Не намирам сили някому отново да се вричам.
Искам чистота на ухаещи цветя.