konche (Криста)
83 125
22.02.2008 г., 22:10 ч.

Цветя 

  Поезия » Друга
1058 0 3

Бях една сълза, отронена от бисер.

Някога събуждах се в цветя до мен.

Не от някого, но просто в чистотата

на един прекрасен ден, очакващ ме с копнеж.

 

Бях и океан от сълзи в самота.

Напоен от болка, тягостна и  остра.

Бях покорна, но една следа прероди се

и ме върна в спомени, сътворени с обич и цветя.

 

Искам там понякога да се завръщам.

Пристан искам, да е той далеч от тук и от сега.

Не намирам сили някому отново да се вричам.

Искам чистота на ухаещи цветя.

© Криста Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • чисто ми е...ухае на цветя...
    красив и вълнуващ стих!
    с обич, мила Татяна.
  • Прекрасен стих!Накара ме да се усмихна!Поздрав!Много ми хареса!
  • Това стихотворение ухаесвежо нацветя! Беше ми приятно да го прочета.
Предложения
: ??:??