Цветята ми изсъхнаха. Дали
им липсват лековатите ми ноти?
Пианото проскърцва и боли
откакто стана моята Голгота.
И ето, непогалено, листото
на розата ми клюма като капка.
Криви се кръговрата на живота
когато мъка цветето ми стапя.
В гърдите ми заседна тежка хапка...
Недей умира, слънчице в саксия!
Отлитат всички музи поетапно -
остава ми листата ти да пия...
Запуша ли крещящите въпроси
домът ми ще ухае пак на рози.
© Миглена Миткова Все права защищены