Cветъл извор и сърце...
А трябваше до днес да е навяла
фъртуна ледна сняг – до пояс чак.
Но не е нито зима, нито бяла.
Ликуват врани, тържествуващ грак
понася се и с писъци нестройни
по изтънели жици вятър тих
в сърцата ни огромните пробойни
изкърпва уж с отдавна писан стих.
Поети вън зимливо пак се гушат
в протритите сетренца и мълчат.
Отдавна май им дошло до гуша,
от алчния озъбен хищно свят.
Охранен гълъб тихо се снишава,
комини бълват облак черен дим
и нищо, нищо друго не остава...
И тази зима ще я измълчим...
Сред тишината ще настъпи вечер,
мъглива и с угрижено лице,
поетът сам е снежното човече,
след него – светъл извор и сърце...
© Надежда Ангелова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Точно тези безснежни зими са "болни", Пепс. А и на мен ските са ми при сърфа.
Благодаря, Злате! -
„Сред тишината ще настъпи вечер,
мъглива и с угрижено лице,
поетът сам е снежното човече,
след него – светъл извор и сърце...“
Харесва ми, Наде! Поздравления! -
Чудесна е зимата, аз си я поръчах такава. Последните с всичките ми стидове и болести ни скапаха. Не ходя на ски
Усмих!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Макар, че може да я изкрещим.
Навярно има хиляди възможности
един поет да презимува зимата.
От думи огън - топлина и светлост,
от думи опоненти за разгряване,
от думи одеяло пъстроцветно,
шейна и впряг за да надбяга вятъра...
Благодаря за вдъхновяващата творба, Наде. И прощавай!