Cветъл извор и сърце...
А трябваше до днес да е навяла
фъртуна ледна сняг – до пояс чак.
Но не е нито зима, нито бяла.
Ликуват врани, тържествуващ грак
понася се и с писъци нестройни
по изтънели жици вятър тих
в сърцата ни огромните пробойни
изкърпва уж с отдавна писан стих.
Поети вън зимливо пак се гушат
в протритите сетренца и мълчат.
Отдавна май им дошло до гуша,
от алчния озъбен хищно свят.
Охранен гълъб тихо се снишава,
комини бълват облак черен дим
и нищо, нищо друго не остава...
И тази зима ще я измълчим...
Сред тишината ще настъпи вечер,
мъглива и с угрижено лице,
поетът сам е снежното човече,
след него – светъл извор и сърце...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Благодаря, Злате!
