31 мар. 2019 г., 20:00  

Цветът на облаците 

  Поэзия » Любовная
4.4 / 7
1059 2 4
Оглушавам от тихия плач на звездите
в очите ти платноходките – облаци бели,
бавно, далечно и тъжно изчезват в небесната синева...
Хоризонта ги чака!
Другаде някъде, на другия бряг на морето, Живот
ще ги срещне копнежът на друг.
Свети в мъглата надежда – спасителен фар!
Какво без вярата в следващо Утре бил би деня?
Плача тихо!
Или може би звън на звезди
в нощта на живота ми влиза?
Тази нежност, която се ражда от всеки твой поглед към мен, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Милев Все права защищены

Предложения
  • Бомбовозы, пилоты - страна смотрит на нас. Обороты - до взлетных. Мы взлетаем сейчас. Быют зенитки. ...
  • Сегодня, значит, новый год. Кто знает что нам дальше ждёт? Вокруг солнца новый поворот. Сегодня праз...
  • Блеск До нашей первой встречи я долго видел яркий блеск. В мечтах занудно вечных являлся он прелестн...

Ещё произведения »