Цветът на облаците
Оглушавам от тихия плач на звездите
в очите ти платноходките – облаци бели,
бавно, далечно и тъжно изчезват в небесната синева...
Хоризонта ги чака!
Другаде някъде, на другия бряг на морето, Живот
ще ги срещне копнежът на друг.
Свети в мъглата надежда – спасителен фар!
Какво без вярата в следващо Утре бил би деня?
Плача тихо!
Или може би звън на звезди
в нощта на живота ми влиза?
Тази нежност, която се ражда от всеки твой поглед към мен,
скръбта ми самотна обръща на слънчева радост!
Изпълва ме с щастие твоето кратко здравей!
Любов, пристанището на сърцето ми те чака...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Милев Всички права запазени
