Mar 31, 2019, 8:00 PM  

Цветът на облаците 

  Poetry » Love
667 2 4

Оглушавам от тихия плач на звездите

в очите ти платноходките – облаци бели,

бавно, далечно и тъжно изчезват в небесната синева...

Хоризонта ги чака!

 

Другаде някъде, на другия бряг на морето, Живот

ще ги срещне копнежът на друг.

Свети в мъглата надежда – спасителен фар!

Какво без вярата в следващо Утре бил би деня?

 

Плача тихо!

Или може би звън на звезди

в нощта на живота ми влиза?

Тази нежност, която се ражда от всеки твой поглед към мен,

скръбта ми самотна обръща на слънчева радост!

Изпълва ме с щастие твоето кратко здравей!

 


Любов,  пристанището на сърцето ми те чака...

© Ангел Милев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??