22 февр. 2012 г., 10:14

*Цяло 29.09.2011

588 1 5

В пространството ми е душата.

Коси из вятъра се разпиляват.

Тялото ми съществува от водата.

Безкрайно мислите се забавляват.

 

Краката ми потъват във земята.

Ръцете си играят със звезди.

Очите ми докосват тишината.

Сърцето във любов тупти.

 

Вселената ме приютява нежно.

Разтварям се във нея всеки миг.

Енергията събира ме прилежно.

С времето сме в кръговрат велик.

 

Всичко е във мене, всичко е навън.

Космосът се ражда в светлина.

Навсякъде и винаги и всичко съм.

Аз тука съм и съм сега!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Вселенско звучене,но нали все пак и ние сме част от тази вселена.Хареса ми стихът
  • Колкото повече - толкова повече. И във фейсбук профила ми публикувам. Радвам се когато някой мой стих докосне нечия душа или предизвика размисъл...
  • Публикувам и в http://www.stihovebg.com/authors_info/author/krvelkov/
  • Всичко е във мене, всичко е навън.
    Космосът се ражда в светлина.
    Навсякъде и винаги и всичко съм.
    Аз тука съм и съм сега!

    Хареса ми! Струва ми се, че някъде другаде съм чела ваши стихове.Харесва ми, че е позитивно и "влюбено" в живота, а не "раздира".Успех!
  • Може би е редно да сложите по-удачно заглавие.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...