krvelkov (Красимир)
265 334
22.02.2012 г., 10:14 ч.

*Цяло 29.09.2011 

  Поезия » Философска
457 1 5

В пространството ми е душата.

Коси из вятъра се разпиляват.

Тялото ми съществува от водата.

Безкрайно мислите се забавляват.

 

Краката ми потъват във земята.

Ръцете си играят със звезди.

Очите ми докосват тишината.

Сърцето във любов тупти.

 

Вселената ме приютява нежно.

Разтварям се във нея всеки миг.

Енергията събира ме прилежно.

С времето сме в кръговрат велик.

 

Всичко е във мене, всичко е навън.

Космосът се ражда в светлина.

Навсякъде и винаги и всичко съм.

Аз тука съм и съм сега!

© Красимир Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Вселенско звучене,но нали все пак и ние сме част от тази вселена.Хареса ми стихът
  • Колкото повече - толкова повече. И във фейсбук профила ми публикувам. Радвам се когато някой мой стих докосне нечия душа или предизвика размисъл...
  • Публикувам и в http://www.stihovebg.com/authors_info/author/krvelkov/
  • Всичко е във мене, всичко е навън.
    Космосът се ражда в светлина.
    Навсякъде и винаги и всичко съм.
    Аз тука съм и съм сега!

    Хареса ми! Струва ми се, че някъде другаде съм чела ваши стихове.Харесва ми, че е позитивно и "влюбено" в живота, а не "раздира".Успех!
  • Може би е редно да сложите по-удачно заглавие.
Предложения
: ??:??