22.02.2012 г., 10:14

*Цяло 29.09.2011

585 1 5

В пространството ми е душата.

Коси из вятъра се разпиляват.

Тялото ми съществува от водата.

Безкрайно мислите се забавляват.

 

Краката ми потъват във земята.

Ръцете си играят със звезди.

Очите ми докосват тишината.

Сърцето във любов тупти.

 

Вселената ме приютява нежно.

Разтварям се във нея всеки миг.

Енергията събира ме прилежно.

С времето сме в кръговрат велик.

 

Всичко е във мене, всичко е навън.

Космосът се ражда в светлина.

Навсякъде и винаги и всичко съм.

Аз тука съм и съм сега!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вселенско звучене,но нали все пак и ние сме част от тази вселена.Хареса ми стихът
  • Колкото повече - толкова повече. И във фейсбук профила ми публикувам. Радвам се когато някой мой стих докосне нечия душа или предизвика размисъл...
  • Публикувам и в http://www.stihovebg.com/authors_info/author/krvelkov/
  • Всичко е във мене, всичко е навън.
    Космосът се ражда в светлина.
    Навсякъде и винаги и всичко съм.
    Аз тука съм и съм сега!

    Хареса ми! Струва ми се, че някъде другаде съм чела ваши стихове.Харесва ми, че е позитивно и "влюбено" в живота, а не "раздира".Успех!
  • Може би е редно да сложите по-удачно заглавие.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...