Feb 22, 2012, 10:14 AM

*Цяло 29.09.2011

584 1 5

В пространството ми е душата.

Коси из вятъра се разпиляват.

Тялото ми съществува от водата.

Безкрайно мислите се забавляват.

 

Краката ми потъват във земята.

Ръцете си играят със звезди.

Очите ми докосват тишината.

Сърцето във любов тупти.

 

Вселената ме приютява нежно.

Разтварям се във нея всеки миг.

Енергията събира ме прилежно.

С времето сме в кръговрат велик.

 

Всичко е във мене, всичко е навън.

Космосът се ражда в светлина.

Навсякъде и винаги и всичко съм.

Аз тука съм и съм сега!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир All rights reserved.

Comments

Comments

  • Вселенско звучене,но нали все пак и ние сме част от тази вселена.Хареса ми стихът
  • Колкото повече - толкова повече. И във фейсбук профила ми публикувам. Радвам се когато някой мой стих докосне нечия душа или предизвика размисъл...
  • Публикувам и в http://www.stihovebg.com/authors_info/author/krvelkov/
  • Всичко е във мене, всичко е навън.
    Космосът се ражда в светлина.
    Навсякъде и винаги и всичко съм.
    Аз тука съм и съм сега!

    Хареса ми! Струва ми се, че някъде другаде съм чела ваши стихове.Харесва ми, че е позитивно и "влюбено" в живота, а не "раздира".Успех!
  • Може би е редно да сложите по-удачно заглавие.

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...