13 мая 2013 г., 15:48

* * *

1.3K 1 1
Нарисувай ми реалност. Паралелна.
Където няма други.  Само ти и аз. Където облаци се спускат по команда и вятърът се смее с тънък глас. Нарисувай ми вселена. Нереална. Окъпана във слънчеви лъчи.
И цялата да бъде във зелено,
да чувам само морските вълни.  Нарисувай ми усмивката. Със пръсти. Със нежност лекичко я оцвети.
 И обещавам - всяка нощ да шепна "Обичам те!"... 
Обичай ме и ти... 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Неличка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...