Азазел (Неличка) Азазел (Неличка)
2 42
May 13, 2013, 3:48 PM

* * *

  Poetry
1.3K 1 1
Нарисувай ми реалност. Паралелна.
Където няма други.  Само ти и аз. Където облаци се спускат по команда и вятърът се смее с тънък глас. Нарисувай ми вселена. Нереална. Окъпана във слънчеви лъчи.
И цялата да бъде във зелено,
да чувам само морските вълни.  Нарисувай ми усмивката. Със пръсти. Със нежност лекичко я оцвети.
 И обещавам - всяка нощ да шепна "Обичам те!"... 
Обичай ме и ти... 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Неличка All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0