Да и Не
Да и Не
В храма на своята тишина
вечер смалявам душата си.
Беля думите. Свалям праха
и се радвам на светлината.
Звездни победи. Небесни
разпятия. Кой ми е давал?
Кому съм отнел? В лесни
битки не съм се сражавал.
В този измислен от алчните
свят сам се борех за своята
прошка. И не мога на враг
да я дам. И не сменям кон
за кокошка. Яхвам гребена
на размирна вълна и летя
със солта на екстремния избор.
Аз съм живата светлина.
И обичам. Все още обичам.
* на Валентин Митев, неговото семейство и на всички българи, борещи се за по-добър живот в странство.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
