10 февр. 2008 г., 21:19

Да можех само...

3.6K 1 54

 

 

 

            Да можех само,

            ах, да можех...

            за миг назад да се върна,

            там, когато

            някъде, някога

            за пръв път те зърнах...

            Да видя отново,

            ах, толкова искам...

            онези очи...езера от възбуда,

            в които потъвах,

            в които се къпех

            красива и гола чак до полуда...

            За миг да се върна,

            ах, да можех...

            там, когато нежно ме целуна,

            тогава умрях

            от любов и възкръснах...

            Ах, за нищо на света нямаше да те пусна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...