Да можех само...
Да можех само,
ах, да можех...
за миг назад да се върна,
там, когато
някъде, някога
за пръв път те зърнах...
Да видя отново,
ах, толкова искам...
онези очи...езера от възбуда,
в които потъвах,
в които се къпех
красива и гола чак до полуда...
За миг да се върна,
ах, да можех...
там, когато нежно ме целуна,
тогава умрях
от любов и възкръснах...
Ах, за нищо на света нямаше да те пусна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Костадинова Всички права запазени
