Да можех само,
ах, да можех...
за миг назад да се върна,
там, когато
някъде, някога
за пръв път те зърнах...
Да видя отново,
ах, толкова искам...
онези очи...езера от възбуда,
в които потъвах,
в които се къпех
красива и гола чак до полуда...
За миг да се върна,
ах, да можех...
там, когато нежно ме целуна,
тогава умрях
от любов и възкръснах...
Ах, за нищо на света нямаше да те пусна.
© Магдалена Костадинова Всички права запазени