mariniki (Магдалена Костадинова) mariniki (Магдалена Костадинова)
20 427
Feb 10, 2008, 9:19 PM

Да можех само...

  Poetry » Love
3.6K 1 54

 

 

 

            Да можех само,

            ах, да можех...

            за миг назад да се върна,

            там, когато

            някъде, някога

            за пръв път те зърнах...

            Да видя отново,

            ах, толкова искам...

            онези очи...езера от възбуда,

            в които потъвах,

            в които се къпех

            красива и гола чак до полуда...

            За миг да се върна,

            ах, да можех...

            там, когато нежно ме целуна,

            тогава умрях

            от любов и възкръснах...

            Ах, за нищо на света нямаше да те пусна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0