12 июл. 2016 г., 00:32  

...Да почувствам...

605 0 5

...Да почувствам...

 

Да почувствам...

Да почувствам, че ръцете ти са моите милувки,

че сънят ти е моята мечта, реалност,

че погледът ти едновременно е моята смърт и живот,

че името ти е моето вдъхновение,

изричането му - мелодия, галенето му - песен,

че прегръдките ти са моето убежище, целувките - дом,

че сърцето ми и твоето са едно,

че душата ти е моята любов и светлина...

Да почувствам, че си тук, където и когато и да е,

каквото и да се случва и след края на света...,

да почувствам, че ме обичаш в думите и делата си,

да почувствам, че живея, за да те обичам,

за да оставим двамата следа

и да споделим това обичане...!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сърдечно ви благодаря Влади и Мариан...!
  • Красиво и щастливо влюбване! Поздрави, Лили!
  • Благодаря ти Младен!

    Благодаря ти Йоанче! ...
    Поправих. И съм готова. Следмалко или по късно ще ти пратя и ще ти пиша. Благодаря...
  • Да, това е смисълът на любовта - "...да почувствам... и да споделим...". Насладата от любовта и щастието, твоята страничка е като изгревът на слънцето

    Пп: Може би на първия ред запетайка преди "милувките" и на осмия ред след светлина - точка вместо запетайка (ако "Да почувствам...," броим за ред, съответно втори и девети).
  • Чрез кратката форма изчистваш изказа си и му придаваш сентенциалност, Калиа. А това е важно условие, за да има поетично случване. В този текст си успяла и това ме радва. Поздрав!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...