Kalia1117 (Лили Вълчева)
93 763

Jul 12, 2016, 12:32 AM 2016-07-12T09:57:52+03:00

...Да почувствам...

Poetry » Love

603 0 5

...Да почувствам...

Да почувствам...

Да почувствам, че ръцете ти са моите милувки,

че сънят ти е моята мечта, реалност,

че погледът ти едновременно е моята смърт и живот,

че името ти е моето вдъхновение,

изричането му - мелодия, галенето му - песен,

че прегръдките ти са моето убежище, целувките - дом,

че сърцето ми и твоето са едно,

че душата ти е моята любов и светлина...

Да почувствам, че си тук, където и когато и да е,

каквото и да се случва и след края на света...,

да почувствам, че ме обичаш в думите и делата си,

да почувствам, че живея, за да те обичам,

за да оставим двамата следа

и да споделим това обичане...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Kalia1117 (Лили Вълчева)

Сърдечно ви благодаря Влади и Мариан...!

2016-07-12T23:10:25+03:00
mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)

Красиво и щастливо влюбване! Поздрави, Лили!

2016-07-12T16:47:41+03:00
Kalia1117 (Лили Вълчева)

Благодаря ти Младен!

Благодаря ти Йоанче! ...
Поправих. И съм готова. Следмалко или по късно ще ти пратя и ще ти пиша. Благодаря...

2016-07-12T10:04:43+03:00
limeruna (Йоана)

Да, това е смисълът на любовта - "...да почувствам... и да споделим...". Насладата от любовта и щастието, твоята страничка е като изгревът на слънцето

Пп: Може би на първия ред запетайка преди "милувките" и на осмия ред след светлина - точка вместо запетайка (ако "Да почувствам...," броим за ред, съответно втори и девети).

2016-07-12T09:41:19+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Чрез кратката форма изчистваш изказа си и му придаваш сентенциалност, Калиа. А това е важно условие, за да има поетично случване. В този текст си успяла и това ме радва. Поздрав!

2016-07-12T00:43:05+03:00

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0