12.07.2016 г., 0:32  

...Да почувствам...

602 0 5

...Да почувствам...

 

Да почувствам...

Да почувствам, че ръцете ти са моите милувки,

че сънят ти е моята мечта, реалност,

че погледът ти едновременно е моята смърт и живот,

че името ти е моето вдъхновение,

изричането му - мелодия, галенето му - песен,

че прегръдките ти са моето убежище, целувките - дом,

че сърцето ми и твоето са едно,

че душата ти е моята любов и светлина...

Да почувствам, че си тук, където и когато и да е,

каквото и да се случва и след края на света...,

да почувствам, че ме обичаш в думите и делата си,

да почувствам, че живея, за да те обичам,

за да оставим двамата следа

и да споделим това обичане...!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сърдечно ви благодаря Влади и Мариан...!
  • Красиво и щастливо влюбване! Поздрави, Лили!
  • Благодаря ти Младен!

    Благодаря ти Йоанче! ...
    Поправих. И съм готова. Следмалко или по късно ще ти пратя и ще ти пиша. Благодаря...
  • Да, това е смисълът на любовта - "...да почувствам... и да споделим...". Насладата от любовта и щастието, твоята страничка е като изгревът на слънцето

    Пп: Може би на първия ред запетайка преди "милувките" и на осмия ред след светлина - точка вместо запетайка (ако "Да почувствам...," броим за ред, съответно втори и девети).
  • Чрез кратката форма изчистваш изказа си и му придаваш сентенциалност, Калиа. А това е важно условие, за да има поетично случване. В този текст си успяла и това ме радва. Поздрав!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....