Да разплачеш кошута...
Шуми корията...
нежност
в тъга
тишината повива...
в куршумени стъпки
злото се
скрива...
в очи на сърна...
сълза...
месечина...
а някой
грижливо
с пръсти от вятър
звездни сълзи
събира...
кладенче
от вода ненапита...
на Богородица
е наречено...
дали сърна...
дали жена...
на тебе обречена...
в тиха болка
обич
дочута...
грехота е...грехота...
да разплачеш
кошута...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Магдалена Костадинова Все права защищены
