14 янв. 2009 г., 09:04

Да се усмихне

622 0 5
Тя поела е кръста си.
И венеца си трънен. И Ада.
Безкомпромисно ничия.
Трудно достъпна, нерада.
И затворена (странна!)
във себе си.
Може би... егоцентричка?!
Непривично...
Пословично упорита.
Поназнайващо можеща.
(Не такава я търси!)
Но... различна да бъде.
(Иска!)
От всички останали.
Уморена.
И до гуша - препълнена.
Не се усмихва.
Почти на никой...
И само веднъж на...
няколко дни
осъмва...
с главоболие.
За да се усмихне
поне веднъж,
но истински!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дааа, поназвайващо можеща, но... различна!!! И се усмихвай, Нел (без главоболия ).

    п.п.: Що се касае до прозата - и това го можеш И други работи...
  • хубаво е, Нели...много хубаво...с обич.
  • Поздрав за стиха!
  • поздрави за това и за другото -ти си знаеш,говорихме!и продължавай!
    много добра творба!страхотна форма,евала!различно е и това ми допада!
  • Щом иска лирическата, нека е различна!
    Пък Ако и някой да не я харесва!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...