14.01.2009 г., 9:04

Да се усмихне

618 0 5
Тя поела е кръста си.
И венеца си трънен. И Ада.
Безкомпромисно ничия.
Трудно достъпна, нерада.
И затворена (странна!)
във себе си.
Може би... егоцентричка?!
Непривично...
Пословично упорита.
Поназнайващо можеща.
(Не такава я търси!)
Но... различна да бъде.
(Иска!)
От всички останали.
Уморена.
И до гуша - препълнена.
Не се усмихва.
Почти на никой...
И само веднъж на...
няколко дни
осъмва...
с главоболие.
За да се усмихне
поне веднъж,
но истински!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дааа, поназвайващо можеща, но... различна!!! И се усмихвай, Нел (без главоболия ).

    п.п.: Що се касае до прозата - и това го можеш И други работи...
  • хубаво е, Нели...много хубаво...с обич.
  • Поздрав за стиха!
  • поздрави за това и за другото -ти си знаеш,говорихме!и продължавай!
    много добра творба!страхотна форма,евала!различно е и това ми допада!
  • Щом иска лирическата, нека е различна!
    Пък Ако и някой да не я харесва!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...