Да се усмихне
Тя поела е кръста си.
И венеца си трънен. И Ада.
Безкомпромисно ничия.
Трудно достъпна, нерада.
И затворена (странна!)
във себе си.
Може би... егоцентричка?!
Непривично...
Пословично упорита.
Поназнайващо можеща.
(Не такава я търси!)
Но... различна да бъде.
(Иска!)
От всички останали.
Уморена.
И до гуша - препълнена.
Не се усмихва.
Почти на никой...
И само веднъж на...
няколко дни
осъмва...
с главоболие.
За да се усмихне
поне веднъж,
но истински!
И венеца си трънен. И Ада.
Безкомпромисно ничия.
Трудно достъпна, нерада.
И затворена (странна!)
във себе си.
Може би... егоцентричка?!
Непривично...
Пословично упорита.
Поназнайващо можеща.
(Не такава я търси!)
Но... различна да бъде.
(Иска!)
От всички останали.
Уморена.
И до гуша - препълнена.
Не се усмихва.
Почти на никой...
И само веднъж на...
няколко дни
осъмва...
с главоболие.
За да се усмихне
поне веднъж,
но истински!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
).
