16 сент. 2016 г., 22:31

Да вървим у дома

558 1 5

Да вървим у дома

 

Като малко дете, но не по принуда,

научИ се отново да ходиш.

Крайно време е, като пеперуда,

от цвят на цвят, да престанеш да бродиш.

 

Нека този път аз ти помогна.

Протегни се, хвани ми ръката.

С тебе, болката ти ще превъзмогна.

Изправи се. Раздвижи си краката.

 

Облегни се. Аз няма да те подхлъзна.

Да се махаме. Тук е усойно.

И ръката ми няма да се изплъзне.

Да вървим! У дома е спокойно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мари Елен- Даниела Стамова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...