Да вървим у дома
Като малко дете, но не по принуда,
научИ се отново да ходиш.
Крайно време е, като пеперуда,
от цвят на цвят, да престанеш да бродиш.
Нека този път аз ти помогна.
Протегни се, хвани ми ръката.
С тебе, болката ти ще превъзмогна.
Изправи се. Раздвижи си краката.
Облегни се. Аз няма да те подхлъзна.
Да се махаме. Тук е усойно.
И ръката ми няма да се изплъзне.
Да вървим! У дома е спокойно.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
