2 янв. 2008 г., 13:15

********

877 0 5
Закъсняха последните влакове
и пусти са сивите гари.
Мъглата се стеле на пластове,
краде усмивките на старите площади.

И улиците се умориха от бързане,
и поспряха за миг да починат.
Даже пейките днес ги е страх от обвързване
и вече влюбени с поглед не спират.

Облаци неверни изпиват светлините
и мрак настава над града.
Но вие, мои чувства, пак не спите
и с нежност ми покривате съня.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Истинска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на всички,които четете тази моя творба!Дълго умувах за най-подходящо заглавие,но така и не се спрях на нито едно от хрумванията ми.Ще ви бъда безкрайно благодарна ако ми помогнете в това начинание
  • Браво, Ваня!!!Великолепно е!!!Развълнува ме!!!
  • Чудесен стих, Ваня!!! Поздравления!!!
  • Много хубав стих Ваня!
    Поздравявам те!
  • Много хубав стих!За много години, Ваня!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...