Закъсняха последните влакове
и пусти са сивите гари.
Мъглата се стеле на пластове,
краде усмивките на старите площади.
И улиците се умориха от бързане,
и поспряха за миг да починат.
Даже пейките днес ги е страх от обвързване
и вече влюбени с поглед не спират.
Облаци неверни изпиват светлините
и мрак настава над града.
Но вие, мои чувства, пак не спите
и с нежност ми покривате съня.