Jan 2, 2008, 1:15 PM

********

  Poetry
881 0 5
Закъсняха последните влакове
и пусти са сивите гари.
Мъглата се стеле на пластове,
краде усмивките на старите площади.

И улиците се умориха от бързане,
и поспряха за миг да починат.
Даже пейките днес ги е страх от обвързване
и вече влюбени с поглед не спират.

Облаци неверни изпиват светлините
и мрак настава над града.
Но вие, мои чувства, пак не спите
и с нежност ми покривате съня.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Истинска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря на всички,които четете тази моя творба!Дълго умувах за най-подходящо заглавие,но така и не се спрях на нито едно от хрумванията ми.Ще ви бъда безкрайно благодарна ако ми помогнете в това начинание
  • Браво, Ваня!!!Великолепно е!!!Развълнува ме!!!
  • Чудесен стих, Ваня!!! Поздравления!!!
  • Много хубав стих Ваня!
    Поздравявам те!
  • Много хубав стих!За много години, Ваня!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...