2.01.2008 г., 13:15

********

874 0 5
Закъсняха последните влакове
и пусти са сивите гари.
Мъглата се стеле на пластове,
краде усмивките на старите площади.

И улиците се умориха от бързане,
и поспряха за миг да починат.
Даже пейките днес ги е страх от обвързване
и вече влюбени с поглед не спират.

Облаци неверни изпиват светлините
и мрак настава над града.
Но вие, мои чувства, пак не спите
и с нежност ми покривате съня.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Истинска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички,които четете тази моя творба!Дълго умувах за най-подходящо заглавие,но така и не се спрях на нито едно от хрумванията ми.Ще ви бъда безкрайно благодарна ако ми помогнете в това начинание
  • Браво, Ваня!!!Великолепно е!!!Развълнува ме!!!
  • Чудесен стих, Ваня!!! Поздравления!!!
  • Много хубав стих Ваня!
    Поздравявам те!
  • Много хубав стих!За много години, Ваня!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...