2 нояб. 2022 г., 11:47

Дали?

597 0 1

Мечтаех да съм независим,

да нямам вила на врата,

но, с моя си характер хрисим

попаднах точно във целта.

 

Не бе то месец, а години-

все медени, но не за мен.

Уж бях до небесата сини,

сега заврян съм в сутерен.

 

С двата крака паднах в трапа

и докато се осеферя,

животът покрай мен издрапа,

а аз все още съм в килера.

 

Съдба ли е това- не зная,

а за късмет не ща да чуя

и чудя се- дали ще трая

ако душата си събуя?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Янков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...